Забавна ода за матрака

Бях го сложила на пиедестал

и нормално...още не беше ме предал.

Все пак сама си го избрах

и пред нищо се не спрях.

Голямо обикаляне си беше,

на моменти даже ми се спеше,

но нуждаех се от него аз

в онзи миг и онзи час.

Затова не трябваше да спирам,

а да обикалям и да се взирам,

да го търся докато не го открия,

затова и бях като стихия.

Избор имаше голям,

кой да избера обаче аз не знам.

Някои изглеждаха луксозни,

други доста грозни.

Обикалях,пробвах в онзи ден

и хоп..застана той пред мен.

Намерих го най - накрая

и почувствах се като във рая.

Дойде със мене в нас

и изпаднах аз в екстаз.

Голяма беше си наслада,

това бе моята награда,

за обикалянето дълго из града,

за нощите безсънни y дома.

И заживехме си щастливо,

безоблачно, красиво.

Беше той със мен....

сутрин, вечер..всеки ден.

Обгръщаше ме нежно той,

затова и стана мой герой.

Колкото и да го обичам

и към него все да тичам,

знам, че в някой хубав слънчев ден

ще трябва да си тръгне той от мен.

Ще бъде грозен, смачкан доста остарял

няма да го искам, ще бъде извехтял.

Ще трябва да се разделиме...няма как

и тогава пак... ще обикалям за...МАТРАК!...:)

Последни статии